Tuesday, 27 December 2016

За търсенето на телета под волове и други безсмислици

Теленца...
Disclaimer: Следващите редове са изцяло, напълно и единствено мое мнение, което по никакъв начин не представлява официална позиция на компанията, за която работя, не я ангажира по никакъв начин и не е одобрена или поискана от нея. За първи и вероятно последен път си позволявам да коментирам в блог-пост нещо, свързано с работата ми.

Тия дни прочетох как разни хора се възмущават от рекламата на Теленор с Христос Аргиров. Обявяват я за богохулна и непочтителна към християнската религия и обещават как няма да ползват услугите на оператора заради нея и ни уверяват, че всички служители вечно ще се пържим в ада.

Моля да бъда извинен, но това са пълни глупости. Рекламата много ми харесва, но аз разбира се съм пристрастен, макар да нямам никакво участие в създаването ѝ. Вероятно за мнозина тя не е кой знае какво произведение на „рекламисткото изкуство“ и само времето ще покаже и доколко е успешна като средство за увеличаване на продажбите. Със сигурност обаче не противоречи на никой канон на Българската Православна Църква. Проверих го, доколкото можах. Ако някой може да ми докаже обратното, да заповяда. Но без чувства и излишни емоции, моля, В крайна сметка не е станало кой знае какво по никой стандарт.

Friday, 16 December 2016

Съвсем обикновен расизъм

Случката с българина, който изритал беззащитна германка по стълбите на берлинското метро е, разбира се, кошмарна история. Извършено е криминално престъпление и виновникът трябва да бъде издирен, съден и наказан според закона. Това за мен е пределно просто и пределно ясно.

Това, което не ми е ясно е защо е целият този страничен шум около факта, че извършителят е български гражданин и че освен това е и ром. Не са ми ясни и всичките приказки „срам ме е, че съм българин“, предизвикани от това престъпление.

Лично аз не мисля, че етносът на престъпника е някакво обяснение за бруталната агресия, която се вижда на видеозаписа  от събитието, нито че допълва по някакъв начин историята за него. Не вярвам и не мисля, че всички роми

Thursday, 10 November 2016

Hикой не е казал, че елитът не може да е глупав

Видите ли, в свой блог пост, моят приятел Божо твърди, че  т. нар. „интелектуален елит“ е откъснат от „народните маси“, живее в собствения си „балон“ и затова стигнахме до това, което виждаме да се случва напоследък в България, Великобритания, САЩ, Западна Европа. 

Според мен, това твърдение не обяснява в никаква степен защо се случва всичко това и защо виждаме такъв подем тъкмо на популизма, ксенофобията, сексизма, расизма и хомофобията.
Елитът по дефиниция е малцинство, различно от масата и елитът по дефиниция е отделен  от нея. Наличието на „елит“ е както следствие на естествени обществени процеси, така и необходимо условие за наличие на лидери и лидерство. И, за разлика от Божо, като едно "елитарно копеленце", аз виждам основният проблем на елита от всякакъв тип точно в това, че

Wednesday, 9 November 2016

Кой настъпи пеперудката?

Добрата новина е, че и тия избори в Щатите приключиха. Честит ви Доналд Тръмп и т.н. Логичният и единствено значим въпрос е какво значи това за мен и за всички останали, дето не сме американци и не сме гласували за или против него.
Краткият ми отговор е: Значи много, но още не е ясно баш точно какво.
Дългият отговор изглежда така:

Wednesday, 27 July 2016

36 градуса на сянка

Далеч от морето, гръцката жега е убийствена. Нещо като 36 градуса на сянка. Не искам да знам каква е температурата на асфалта, но дори на 30 метра от платното се усещат талазите топлина, които прииждат от него.

Седя под тентата на кафенето до бензиностанцията и бавно, но сигурно се втечнявам докато смуча фредо капучиното с цигара - тъп навик, заради който не съм в добре охладеното  помещение на кафенето, а се къпя в собствен сос под почти безсмислената сянка на тентата.

В друг случай, вероятно изобщо няма да им обърна внимание, но насред рехавата групичка бърборещи гърци и моя светлост, която обитава сянката в този момент, тия двамата изпъкват така ярко, че просто няма как да ги изпусна.

Monday, 23 May 2016

Мъж чисти къща и други трагедии

Не зная защо, но рано или късно, в живота на всеки мъж настъпва злокобен миг, в който той се изправя насред любимата бърлога, оглежда се внимателно със смръщени вежди, цъка няколко минути невярващо и заявява:
- Баси, тва е неква адска кочина! Що не зема да поизчистя тука...

Най-доброто, което може да направи един мъж в подобен миг е

Tuesday, 17 May 2016

Къпете се! Къпете се често!

„Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет, ееееееееее!!!“

Хитът на втората половина на май, година след година… И аз съм го правил, макар и само до единайсет, щото тогава бяхме по-умни и завършвахме година по-рано, хехе!  
Да са живи и здрави децата, желая им всичко най-хубаво. Такива или онакива, нека са здрави и успешни, каквото и да означава това.


Но понеже съм на такива години, че мога да лея мозък на околните и дори да ми се размине, ще си позволя да им дам един съвет, който с почти пълна сигурност „ще бъде абсолютно игнориран, подобно на толкова много други“, които абитуриентите изслушват с досада на „изпращането“ си в училище.
Съветът ми започва с признанието, че понеже ме мързеше да си измислям собствен, реших да модифицирам знаменитата статия известна като „Wear Sunscreen“ на Мери Шмик от „Чикаго Трибюн“, която почти всички български журналисти приписват на Кърт Вонегът и малоумно препечатват всяка година по това време. И така…


Thursday, 31 March 2016

Доналд Тръмп се срещна с редакторите на Washington Post и ги покани „да му пипнат мускула“. Плагиат.

Напоследък, за мен новините от България и от САЩ ужасно си приличат. И двете ме подсещат за един филм на Майк Джъдж, създателя на „Бийвъс & Бът-хед“. Филмът се казва „Идиокрация“ и в него се разправя за това как американската армия, оплесква  (естествено!) експеримент по замразяване на войници и вместо една година, редникът-опитно зайче остава замразен за половин хилядолетие. Когато се „събужда“, той установява, че Америка е вече населена единствено с пълни идиоти и кретени, а управлението на страната е в ръцете на такива тъпанари, че дори лузър и смотаняк като него може да мине за гений…

Да, за Доналд Тръмп ми е думата. И за Бойко Борисов и за неочакваната за самия мен прилика между пожарникаря от Банкя и бизнесмена с кулите и милиардите.

Saturday, 9 January 2016

Сламката в окото на другия и колът в собствения ти г...

Май трябва да се науча да говоря по-ясно, по-разбираемо..

Когато прочетох за случаите на сексуално насилие по време на новогодишните празненства в Кьолн, разбира се, бях погнусен. Масовостта и на пръв поглед организирания характер на нападенията бяха впечатляващи и адски тревожни.

След новините обаче дойдоха коментарите и анализите. И аз се поядосах, защото това, което видях беше не по-малко гнусно от самите престъпления пред катедралата и гарата на Кьолн. Поради факта, че очевидно в престъпленията бяха замесени основно имигранти и най-вече мюсюлмани, дискусията естествено се измести от самите престъпления към темата за мигрантската вълна и поне в българските ъгълчета на социалните мрежи и българските медии се изля такова количество словесен баласт и такива феноменални глупости, че не издържах и засилих един туит:

Wednesday, 4 November 2015

Flow my tears, the policeman said...

Плачат хората, протестират... 
И протестите срещу проекта за орязването на полицейските привилегии са наистина такъв таргикомичен фарс, че първата ми асоциация е именно заглавието на прекрасното произведение на Филип К. Дик, което безсрамно откраднах...
Фарсът е в много неща - от "дреболии" като естеството на възгласите на протестиращите полицаи, достойни за всяка дегенерирала футболна агитка, до самия факт, че протестът възникна сякаш като доказателство защо изобщо някакви хора са станали полицаи. Джокер: не е от чувство за дълг. 
Комедията... Само ще припомня прес-конференцията на главния секретар на МВР след убийството на афганския мигрант преди седмици и толкоз. Ах, да - още една дума по частта за комедията: гранатомет. Вицовете и ядливите туитове и фейсбук статуси край нямат. Истинската комедия ще е обаче, когато