Wednesday, 27 July 2016

36 градуса на сянка

Далеч от морето, гръцката жега е убийствена. Нещо като 36 градуса на сянка. Не искам да знам каква е температурата на асфалта, но дори на 30 метра от платното се усещат талазите топлина, които прииждат от него.

Седя под тентата на кафенето до бензиностанцията и бавно, но сигурно се втечнявам докато смуча фредо капучиното с цигара - тъп навик, заради който не съм в добре охладеното  помещение на кафенето, а се къпя в собствен сос под почти безсмислената сянка на тентата.

В друг случай, вероятно изобщо няма да им обърна внимание, но насред рехавата групичка бърборещи гърци и моя светлост, която обитава сянката в този момент, тия двамата изпъкват така ярко, че просто няма как да ги изпусна.

Monday, 23 May 2016

Мъж чисти къща и други трагедии

Не зная защо, но рано или късно, в живота на всеки мъж настъпва злокобен миг, в който той се изправя насред любимата бърлога, оглежда се внимателно със смръщени вежди, цъка няколко минути невярващо и заявява:
- Баси, тва е неква адска кочина! Що не зема да поизчистя тука...

Най-доброто, което може да направи един мъж в подобен миг е

Tuesday, 17 May 2016

Къпете се! Къпете се често!

„Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет, ееееееееее!!!“

Хитът на втората половина на май, година след година… И аз съм го правил, макар и само до единайсет, щото тогава бяхме по-умни и завършвахме година по-рано, хехе!  
Да са живи и здрави децата, желая им всичко най-хубаво. Такива или онакива, нека са здрави и успешни, каквото и да означава това.


Но понеже съм на такива години, че мога да лея мозък на околните и дори да ми се размине, ще си позволя да им дам един съвет, който с почти пълна сигурност „ще бъде абсолютно игнориран, подобно на толкова много други“, които абитуриентите изслушват с досада на „изпращането“ си в училище.
Съветът ми започва с признанието, че понеже ме мързеше да си измислям собствен, реших да модифицирам знаменитата статия известна като „Wear Sunscreen“ на Мери Шмик от „Чикаго Трибюн“, която почти всички български журналисти приписват на Кърт Вонегът и малоумно препечатват всяка година по това време. И така…


Thursday, 31 March 2016

Доналд Тръмп се срещна с редакторите на Washington Post и ги покани „да му пипнат мускула“. Плагиат.

Напоследък, за мен новините от България и от САЩ ужасно си приличат. И двете ме подсещат за един филм на Майк Джъдж, създателя на „Бийвъс & Бът-хед“. Филмът се казва „Идиокрация“ и в него се разправя за това как американската армия, оплесква  (естествено!) експеримент по замразяване на войници и вместо една година, редникът-опитно зайче остава замразен за половин хилядолетие. Когато се „събужда“, той установява, че Америка е вече населена единствено с пълни идиоти и кретени, а управлението на страната е в ръцете на такива тъпанари, че дори лузър и смотаняк като него може да мине за гений…

Да, за Доналд Тръмп ми е думата. И за Бойко Борисов и за неочакваната за самия мен прилика между пожарникаря от Банкя и бизнесмена с кулите и милиардите.

Saturday, 9 January 2016

Сламката в окото на другия и колът в собствения ти г...

Май трябва да се науча да говоря по-ясно, по-разбираемо..

Когато прочетох за случаите на сексуално насилие по време на новогодишните празненства в Кьолн, разбира се, бях погнусен. Масовостта и на пръв поглед организирания характер на нападенията бяха впечатляващи и адски тревожни.

След новините обаче дойдоха коментарите и анализите. И аз се поядосах, защото това, което видях беше не по-малко гнусно от самите престъпления пред катедралата и гарата на Кьолн. Поради факта, че очевидно в престъпленията бяха замесени основно имигранти и най-вече мюсюлмани, дискусията естествено се измести от самите престъпления към темата за мигрантската вълна и поне в българските ъгълчета на социалните мрежи и българските медии се изля такова количество словесен баласт и такива феноменални глупости, че не издържах и засилих един туит:

Wednesday, 4 November 2015

Flow my tears, the policeman said...

Плачат хората, протестират... 
И протестите срещу проекта за орязването на полицейските привилегии са наистина такъв таргикомичен фарс, че първата ми асоциация е именно заглавието на прекрасното произведение на Филип К. Дик, което безсрамно откраднах...
Фарсът е в много неща - от "дреболии" като естеството на възгласите на протестиращите полицаи, достойни за всяка дегенерирала футболна агитка, до самия факт, че протестът възникна сякаш като доказателство защо изобщо някакви хора са станали полицаи. Джокер: не е от чувство за дълг. 
Комедията... Само ще припомня прес-конференцията на главния секретар на МВР след убийството на афганския мигрант преди седмици и толкоз. Ах, да - още една дума по частта за комедията: гранатомет. Вицовете и ядливите туитове и фейсбук статуси край нямат. Истинската комедия ще е обаче, когато

Tuesday, 29 September 2015

Записки от детската площадка

Казано е: Всеки с проблемите си, но моят най-зловещ личен проблем е… решен! Поне засега. Защото няма нищо по-хубаво от лошото време. Поне що се отнася до това, че заради студа и (най-вече) дъжда, най-младшият наследник на рода ми, великолепният и тъй свиден на сърцето ми Ситен, не може да посещава ДеЦката площадка. Ликуй, народе, налей си биричка, Шварц… И понеже засега драмата ми приключи нека споделя за…

ДеЦката площадка! Туй тъй гнъсно и трижди прокълнато място между също тъй прокълнатите софийски панелки. Таз купчина от зле поддържани катерушки, пързалки, клатушки, люлки и прочее шарено боядисани кошмарни приумици на недоучили общински архитекти. Туй, настлано с полуизгнила омекотяваща настилка сборище на бъдещи и настоящи социопати, обрасло с обилно наторена от кучешка пикня и повръщаното на поколения бебета растителност... Струва ви се прекалено? Пресилено? Твърде силно поне?

Казвал съм го и преди: ДеЦката площадка е

Monday, 17 August 2015

Николета Л. ми изяде хамстера

На 13 март 1986 г. в. "Сън" излиза с голямо заглавие на първа страница: "Фреди Стар ми изяде хамстера".
В статията се твърди, че известният британски комик и актьор Фреди Стар, докато гостувал на приятелско семейство, накарал домакинята да му направи сандвич. Тя отказала, а той сложил домашния ѝ хамстер между две филии хляб и го изял жив.
Това е едно от най-знаменитите вестникарски заглавия в историята на британската преса. Самата страница на този брой на "Сън" днес може да бъде открита на тениски, чаши за кафе, плакати, сложена в рамка, като украса за офис и т.н. Иначе, ако изобщо ви е важно, новината е пълна измислица, но това няма никакво значение - на Фреди Стар и до ден днешен му се налага да отрича да е ял хамстери...
А аз спокойно можеше да кръстя този пост и "30 месеца в лайната".
30 месеца. Две години и половина. Толкова време провеждах абсолютно неиздържан в научно отношение експеримент, който за краткост и удобство нарекох #Jебемтижурналистиката. 


Wednesday, 5 August 2015

Белокопитово, Уайтуотър и уна палома бланка

Цялата псевдо-истерийка около няколкото километра асфалт и бетон, наречени пътен възел „Белокопитово“ е изключително забавна. Да, и аз се вързах на тая партенка. Вързах се като типичен първосигнален, средностатистически български нетизън, който шофира автомобил и чат-пат минава през района на този „диамант“ на родната шосейна инфраструктура. 

Разбира се, и аз като 99% от коментиращите нищо, ама абсолютно нищичко не разбирам от пътно строителство, не знам колко струва километър четирилентов асфалтов път, дори не съм напълно наясно с нормативите и процедурите за избор на проектант и изпълнител на подобен проект.

Логичният въпрос е защо тогава си позволявам да коментирам и да си упражнявам съмнителното остроумие по темата? Отговорът е:

Monday, 8 June 2015

За историческата ненужност на един паметник

Издигат паметник на цар Самуил и още преди да са го сложили на постамента му, се започва: грозен бил, хубав бил, светят му очите, нямало да светят, там му е мястото, не му е там мястото, оня паметник в Скопие бил такъв, тоя в София щял да бъде онакъв... 

А въпросът, който аз си задавяам е защо, в името на всякаква нормалност, ни е изобщо да вдигаме този паметник? Само защото се навършват 1000 години от смъртта му? Не, очевидно е, че трябва да има по-дълбока причина и именно това се опитвам да изследвам за себе си, защото все някога с децата ще мина покрай паметника и ще трябва да им обясня. 
Наречете ме безродник, наречете ме отявлен либерал и толераст, не ми пука, но мисля, че щом днес издигаме паметници на царе от преди хиляда години, значи не сме научили нищо от историята, нито като отделни хора, нито като нация.