Thursday, 22 June 2017

Метро 2017

- Не го ли разбираш? Каквото и да правим аз и ти, нищо няма да се промени, - чух зад себе си насред тракането на метрото. - Нито с гласуване, нито с протести там някакви. Нищо няма да се промени ако ония келеши в Народното събрание не искат - продължаваше гласът и аз се обърнах да видя на кого му се говори за политика толкова рано сутрин.

Дядо някакъв. Седеше полуобърнат към събеседника си, друг дядо, говореше, а дясната му ръка описваше ритмични въртеливи движения във въздуха и току наместваше протрития каскет на главата му. Изглеждаше доста стегнат за възрастта си, с отривисти, енергични движения и ако не беше тикът с каскета, по маниери щеше да прилича на поне двама мои приятели, които ръкомахат по подобен начин когато обясняват нещо. "Събеседникът" му упорито гледаше пред себе си без да помръдва и мълчеше, сякаш се срамуваше, че пътуват заедно.

Monday, 27 March 2017

Как търсихме под вола теле, а то се оказа двуглаво

Днес имаме проблем. Проблемът ни е в определен смисъл аграрен, селскостопански. Проблемът ни е, че мнозина от нас се занимават с търсене на теле под вола. Търсят усилено, бясно, трескаво, отчаяно и дори са дали име на процеса: 
Да открием къде изчезна „дясното“ в българската политика!  
Лошото на търсенето на теле под вола е, че (колкото и да е парадоксално) ако наистина го търсиш, най-вероятно в някакъв момент ще го намериш. А още по-лошото е, че изглежда никой от откривателите на телета няма никаква представа какво, аджеба, да правим с въпросното чифтокопитно, което на всичкото отгоре се оказва поне двуглаво, че май даже триглаво, според това от коя страна го гледаш. 
И толкова сме запленени от странността на туй животно, толкова сме шашнати от неговата другост и необичайност, че забравяме изначалния проблем: 

Tuesday, 21 March 2017

10 неизбежни истини за изборите

Аз съм… Не, не съм „среден българин“, защото мисля, че това е политическа измислица и атавизъм от времената, в които индивидуалността беше грях, а самостоятелното мислене – сериозно провинение. В своето несъвършенство, аз считам себе си за „средноинтелигентен българин“, т.е. такъв, който търси знание и информация, подбира източниците си, пресява полученото от тях и стига до някакви изводи, базирани на що-годе основателни (макар и не задължително напълно обективни) допускания.
Затова, когато наближат каквито и да е било избори в България, основната ми грижа не е самият избор за кого да гласувам, а как да потисна напиращите в мен

Tuesday, 27 December 2016

За търсенето на телета под волове и други безсмислици

Теленца...
Disclaimer: Следващите редове са изцяло, напълно и единствено мое мнение, което по никакъв начин не представлява официална позиция на компанията, за която работя, не я ангажира по никакъв начин и не е одобрена или поискана от нея. За първи и вероятно последен път си позволявам да коментирам в блог-пост нещо, свързано с работата ми.

Тия дни прочетох как разни хора се възмущават от рекламата на Теленор с Христос Аргиров. Обявяват я за богохулна и непочтителна към християнската религия и обещават как няма да ползват услугите на оператора заради нея и ни уверяват, че всички служители вечно ще се пържим в ада.

Моля да бъда извинен, но това са пълни глупости. Рекламата много ми харесва, но аз разбира се съм пристрастен, макар да нямам никакво участие в създаването ѝ. Вероятно за мнозина тя не е кой знае какво произведение на „рекламисткото изкуство“ и само времето ще покаже и доколко е успешна като средство за увеличаване на продажбите. Със сигурност обаче не противоречи на никой канон на Българската Православна Църква. Проверих го, доколкото можах. Ако някой може да ми докаже обратното, да заповяда. Но без чувства и излишни емоции, моля, В крайна сметка не е станало кой знае какво по никой стандарт.

Friday, 16 December 2016

Съвсем обикновен расизъм

Случката с българина, който изритал беззащитна германка по стълбите на берлинското метро е, разбира се, кошмарна история. Извършено е криминално престъпление и виновникът трябва да бъде издирен, съден и наказан според закона. Това за мен е пределно просто и пределно ясно.

Това, което не ми е ясно е защо е целият този страничен шум около факта, че извършителят е български гражданин и че освен това е и ром. Не са ми ясни и всичките приказки „срам ме е, че съм българин“, предизвикани от това престъпление.

Лично аз не мисля, че етносът на престъпника е някакво обяснение за бруталната агресия, която се вижда на видеозаписа  от събитието, нито че допълва по някакъв начин историята за него. Не вярвам и не мисля, че всички роми

Thursday, 10 November 2016

Hикой не е казал, че елитът не може да е глупав

Видите ли, в свой блог пост, моят приятел Божо твърди, че  т. нар. „интелектуален елит“ е откъснат от „народните маси“, живее в собствения си „балон“ и затова стигнахме до това, което виждаме да се случва напоследък в България, Великобритания, САЩ, Западна Европа. 

Според мен, това твърдение не обяснява в никаква степен защо се случва всичко това и защо виждаме такъв подем тъкмо на популизма, ксенофобията, сексизма, расизма и хомофобията.
Елитът по дефиниция е малцинство, различно от масата и елитът по дефиниция е отделен  от нея. Наличието на „елит“ е както следствие на естествени обществени процеси, така и необходимо условие за наличие на лидери и лидерство. И, за разлика от Божо, като едно "елитарно копеленце", аз виждам основният проблем на елита от всякакъв тип точно в това, че

Wednesday, 9 November 2016

Кой настъпи пеперудката?

Добрата новина е, че и тия избори в Щатите приключиха. Честит ви Доналд Тръмп и т.н. Логичният и единствено значим въпрос е какво значи това за мен и за всички останали, дето не сме американци и не сме гласували за или против него.
Краткият ми отговор е: Значи много, но още не е ясно баш точно какво.
Дългият отговор изглежда така:

Wednesday, 27 July 2016

36 градуса на сянка

Далеч от морето, гръцката жега е убийствена. Нещо като 36 градуса на сянка. Не искам да знам каква е температурата на асфалта, но дори на 30 метра от платното се усещат талазите топлина, които прииждат от него.

Седя под тентата на кафенето до бензиностанцията и бавно, но сигурно се втечнявам докато смуча фредо капучиното с цигара - тъп навик, заради който не съм в добре охладеното  помещение на кафенето, а се къпя в собствен сос под почти безсмислената сянка на тентата.

В друг случай, вероятно изобщо няма да им обърна внимание, но насред рехавата групичка бърборещи гърци и моя светлост, която обитава сянката в този момент, тия двамата изпъкват така ярко, че просто няма как да ги изпусна.

Monday, 23 May 2016

Мъж чисти къща и други трагедии

Не зная защо, но рано или късно, в живота на всеки мъж настъпва злокобен миг, в който той се изправя насред любимата бърлога, оглежда се внимателно със смръщени вежди, цъка няколко минути невярващо и заявява:
- Баси, тва е неква адска кочина! Що не зема да поизчистя тука...

Най-доброто, което може да направи един мъж в подобен миг е

Tuesday, 17 May 2016

Къпете се! Къпете се често!

„Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет, ееееееееее!!!“

Хитът на втората половина на май, година след година… И аз съм го правил, макар и само до единайсет, щото тогава бяхме по-умни и завършвахме година по-рано, хехе!  
Да са живи и здрави децата, желая им всичко най-хубаво. Такива или онакива, нека са здрави и успешни, каквото и да означава това.


Но понеже съм на такива години, че мога да лея мозък на околните и дори да ми се размине, ще си позволя да им дам един съвет, който с почти пълна сигурност „ще бъде абсолютно игнориран, подобно на толкова много други“, които абитуриентите изслушват с досада на „изпращането“ си в училище.
Съветът ми започва с признанието, че понеже ме мързеше да си измислям собствен, реших да модифицирам знаменитата статия известна като „Wear Sunscreen“ на Мери Шмик от „Чикаго Трибюн“, която почти всички български журналисти приписват на Кърт Вонегът и малоумно препечатват всяка година по това време. И така…