Monday 30 December 2013

Себичното копеленце споделя или Нема такова нещо като житейско счетоводство

И кат се почнаха едни равносметки...
Докато се търкалям с пълен с високохолестеролна храна търбух и се опитвам да преживея и тази Коледа с всичките й традиционни дивотии, ща не ща се присещам какво ми се е случило през последните 12 месеца. Опитвам се да премисля кои са всъщност значимите неща, които са ми се случили, кои са нещата, които може би ще имат някакво значение за остатъка от живота ми. Оказва се, че тези неща изобщо не са много и, вероятно заради дребнобуржоазната си суета, намирам това за напълно нормално.
Установил печалния факт на доста еднообразното си и незначително във вселенски мащаб битие, аз се обръщам на другата кълка и решавам, че всъщност май по-важно е не какво ми се случило, а какво съм научил през тази 2013-та година, 43-та в моя живот...

Sunday 22 December 2013

Sancta Simplicitas!? Не, благодаря - аз бях дотук...

Шест месеца по-късно...
Оная вечер, след като направихме генерална репетиция на "Посрещането на хер Киприн", с Илфа пътувахме заедно в таксито. Естествено, дуднехме за политика и шофьорът - на вид столичанин в повече, очевиден средностатистически лузър и видимо побъркан от скуката по стоянките, решава "да ни заговаря":
- Момчета, а кво мислите за Бойко Борисов?
Казваме му какво мислим.
- Ама той май единствено напраи нещо, 'се пак - не се отказва бакшишът.
Двамата с Илфа в един глас питаме:
- И кво е направил?
Шофьорът, видите ли, пак не се дава:
- Ако чакате да ви кажа "магистрали", нема да го кажа.
Решавам да съкратя нещата, че маршрутът е къс:
- Добре, бе - казвам аз. - Ето, ти караш такси. Как точно Бойко подобри нещата за тебе?
Отговорът на бакшиша е светкавичен:

Monday 9 December 2013

Home Alone

Когато погледнеш какво става на площада в Киев, когато се опитваш да прочетеш между редовете в некадърно и тенденциозно-неутрално написаните новини за украинските протести, първосигналната реакция е да търсиш приликите между украинската действителност и нашата. Изкушението механично да драскаш чертички за всяка прилика и разлика просто напира…
Стоп. Да поспрем за миг…Това с чертичките всъщност е толкова безсмислено и ненужно…И все пак – гледката на десетките хиляди на Евромайдана и после минутката кадри от площад „Народно събрание“ с петдесетината „наши“ протестиращи направо те смачква. Като с тухла в стената те размазва...

Борислав Киприн написа „Къде, по дяволите, са всички?“ преди десетина дена и ме накара наистина да се замисля за отговора на този въпрос. 

Thursday 5 December 2013

Кратка история на България: Част 5 – Сватби, погребения и много тежък мултитаскинг

Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, неособено научна и най-вече кратка история на България. 
Няма претенция за изчерпателност защото иначе нямаше да е кратка, но пък има известна претенция да съответства на общоприетите научни концепции по най-важните моменти на българската история. Дълго е, спорно е, така че четете на свой собствен риск. 


Когато в началото на 11-тия век византийците окончателно приключили да завлад​яват България, работата, естествено, доста се сговнила за българите, макар и не веднага.
Отначало, всичко си вървало по старому – на селяните и на по-кротките боляри общо взето им било все тая на кой цар плащат данъци. Само отвреме –навреме някой по-палав благородник вдигал бунт, обявявал се за цар на България (кой знае защо винаги с името Петър и поредния номер) и спретвал див купон, който приключвал с викане на полиция… пардон – с идването на византийската армия, което пък водело до солидна порция спешни погребения. Карали я така около сто и седемдесет години…

Wednesday 4 December 2013

Кратка история на България: Част 4 - Възход и падение на курортното дело


Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, неособено научна  и най-вече кратка история на България. 
Няма претенция за изчерпателност защото иначе нямаше да е кратка, но пък има известна претенция да съответства на общоприетите научни концепции по най-важните моменти на българската история. Дълго е, спорно е, така че четете на свой собствен риск. 

Към края на 9-тия век, след като се убедил, че България е достатъчно християнска страна, князът Борис, наречен още Михаил, окончателно се кротнал в манастир, а на трона се качил третият му и най-малък син Симеон.

Monday 2 December 2013

Кратка история на България: Част 3 - Как Киро и Мето измислиха едни букви и оплескаха половината интернет...

Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, не особено научна и най-вече кратка история на България. 
Няма претенция за изчерпателност, защото иначе нямаше да е кратка, но пък има известна претенция да съответства на общоприетите научни концепции по най-важните моменти на българската история. Дълго е, спорно е, така че четете на свой собствен риск. 

Сега ще се наложи да направил леееееекинко отклонение от таймлайна, защото докато нашия Борис I се борел с безспорно сложната екзистенциална тема дали да се казва Михаил или Майкъл, недалеч от България се разигравали събития, които щели да имат неимоверни последствия за цяла Европа. За всичко били виновни двама братя, които макар и с най-добри намерения, направили неща, които променили… Абе, много неща променили, но всичко по реда си.

Sunday 1 December 2013

Кратка история на България: Част 2 - Как Боби стана Мишо без изобщо да е травестит



Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, неособено научна  и най-вече кратка история на България. 
Няма претенция за изчерпателност защото нямаше да е кратка, но пък има известна претенция да съответства на общоприетите научни концепции по най-важните моменти на българската история. Дълго е, спорно е, така че четете на свой собствен риск.


Kъм 681 г. Аспарух най-сетне си бил монтирал номадския задник на едно място и ей така, някак небрежно, от първокласен калпазанин-рекетьор се превърнал и в основател на държава. Номинално, неговият гангста търф обхващал кажи речи цяла Мизия - от Дунав до Стара планина, но…

Thursday 28 November 2013

Кратка история на България: Част 1 – За всичко са виновни китайците…

Това е опит за умерено достоверна, приблизително безпристрастна, неособено научна  и най-вече кратка история на България. 
Няма претенция за изчерпателност защото нямаше да е кратка, но пък има известна претенция да съответства на общоприетите научни концепции по най-важните моменти на българската история. Дълго е, спорно е, така че четете на свой собствен риск. 

Историята на България е… Всъщност България не винаги е била там, където е сега, даже понякога е била повече от една, а пък българите не винаги са били българи, включително и когато преди 1300 години решили да се чучнат за постоянно баш по сегашните ни земи… Шашава работа, но за всичко са виновни китайците…
Да започнем отначало обаче...

Tuesday 26 November 2013

Не яж жълтия сняг или деня, който мразя най-много от всички



Има дни в годината, които са свързани с изблици на специфична масова психоза. Такива например са Коледа, Великден, 1-ви март, Гергьовден, Свети Валентин (Не, нямам имен ден тогава!), че дори и 8-ми март (изобщо не ми обяснявайте как „не празнувате комунистически празници“).
Но има и още един ден, който се отличава с особена острота на обществената шизофрения, поради което го ненавиждам по един различен и крайно ирационален начин, Вероятно защото, за разлика от всички останали, той не е фиксиран към определена дата. Можеш само да предполагаш кога ще настъпи, но не и да го заковеш към конкретно число от конкретен месец.

Monday 18 November 2013

Българският апартейд

сн. Vesti.bg
Три дни след митинга на Орлов мост, мрежата (или поне посещаваните от мен нейни ъгълчета) е пълна със снимки и видео материали, в които основен акцент са хората, „участвали“ в събитието на БСП и ДПС. Цигани, всякакви мургави лица, жени със забрадки, много от тях опърпани, опаковани в безобразни, очевидно купени от евтините сергийки дрехи, пикаещи в междублоковите храсти... Орки, неграмотни селяндури, паплач, сган, която дори не може да прочете какво пише на плакатите, които държи… Само част от опредленията и обидите към тези хора, които прочетох.
Е, имам новина за вас

Sunday 17 November 2013

Doesn't Matter - Had Sex!



Минаха двата паралелни митинга – на БСП+ДПС в София и на ГЕРБ в Пловдив… И се започна едно мерене, едно броене, едно доказване, едни фотомонтажи на снимки от едно или друго събитие, приведени като доказателства, едно „По данни на МВР, на едното място бяха толкова, на другото - онолкова“ и още „Пф, лятото на #ДАНСwithme само едната вечер бяхме толкова, кви ги плещи тоя Станишев?“… Като оня герой на Ицко Финци броим дивите зайци и дори не можем да кажем защо, аджеба, това ни е важно.
А всъщност, няма никакво, абсолютно никакво значение 

Friday 15 November 2013

Обикновен фашизъм

Как се нарича това, когато младежи в черни квази-униформи с българския флаг на ръкавите „проверяват документите“ на чужденци на „Пиротска“? В сърцето на София. Вечерта, по тъмно. Видях го на снимка в интернет. От снимката не ставаше ясно какво правят с чужденците, които откажат да покажат документите си, как тези стройни виджиланти разбират кой е с нередовни такива и изобщо с какво основание полицията им е преотстъпила прерогатива си. Та, питам, как се нарича това?

Tuesday 5 November 2013

Срам ме е и ти се чудя, народе...


Срам ме е, народе мой, срам ме е от тебе и ти се чудя... И защо ли? Защото се опитваш, с всички сили се опитваш да ме научиш да те мразя. Какво да се прави, аз съм част от тебе, ти си част от мен. Не мога да те извадя от кръвта си южна, защото не мога да се правя, че не съм част от юнашкото племе... Племе... Как ти подхожда тая дума само...
Срам ме е и ти се чудя, защото

Monday 28 October 2013

Приказка

Много, много отдавна, в една съвсем не толкова далечна галактика...
...Добрият другар Антон закопчаваше копчетата на ръкавелите на ризата си "Фред Пери" и нервно поглеждаше към масичката за кафе, където лешеже малката книжка. 
"Какво сега искат да ми кажат тия, та ми изпращат точно ТОВА?", мислеше той, докато се мъчеше да закопчае горното копче на ризата над понаедрялата си гушка. "Намеци ли, натвърдъци ли ми правят? Ей, тва класовата борба ше се окаже най-мръсната война на света, ей! Мръсни животни"...  
...Добрата другарка Мая

Wednesday 23 October 2013

SUSFU: Situation unchanged: Still fucked up

Преди всичко, благодаря на Божо за неговата реплика на последния ми пост. Благодаря му за вниманието и най-вече за незаслужено смисления и адекватен отговор на моите емоционални дрънканици... С него се разбрахме, че имам право на дуплика, така че - прего.
Ще ме прощавате за употребата на американски жаргон при наличието на чудесен български такъв, но в непоправимо увреденото ми от англоезично облъчване съзнание, съкращенията, които използвам в последните два поста ми се струват възможно най-адекватни на ситуацията.
SUSFU... Situation unchanged: Still fucked up... Това е мега-кратката ми дуплика на репликата на Божо. Следва по-дългата и тук отново предупреждавам, че сега е точният момент да спрете да четете защото възнамерявам да споделя някои доста крайни неща, които спестих в предишното си писание. Или ако използваме друго съкращение: BOHICA: Bend over - here it comes again...

Tuesday 15 October 2013

FUBAR...

Много, много отдавна, чак миналия петък, с Мара стояхме и пушехме пред една кръчма, леко вляво от пъпа на София. Хубаво, ама тя явно е по-умна от мене защото се беше сетила поне да си вземе и бирата. Та, стоим, пушим и си приказваме. За все същите неща, за които си говорим от четири месеца. В един момент, разговорът стигна дотам, докъдето всички разговори стигат - изводи и заключения. Някак не ми се искаше да използвам универсалното "Абе, не знам. Всичко си е е*ало мамата", затуй млъкнах. Мара обаче, милата, не може да мълчи повече от две минути накуп и си признава, че повече от всякога й идва да си вдигне задника и да запали джапанките към залеза. Казва го тя това, а аз, грешникът, си викам: значи ситуацията е такъв чист, христоматиен, фундаментален, болезнен, абсолютен FUBAR, че дори човек, който е изтъркал четири чифта подметки в #дансwithme обмисля дали да не махне с ръка и просто да си тръгне оттук. Без да гаси тока.
Тук ви давам възможност да спрете да четете, защото става по-гадно...

Wednesday 9 October 2013

За някои досадни ефекти на безсънието...

Явно съм някакъв дърт и вампирясъл и страдам от безсъние, благодарение на което обикновено се оцъклям между 4 и 5 всяка сутрин. Абсолютно всяка, без значение броя на бирите предишната вечер. Тъпа работа е това безсъние, много, неимоверно, ужасно тъпа работа, казвам ви. Който не го е преживял, той не знае колко вредно може да бъде то, при това не само в медицинския смисъл. В тихите часове между моето събуждане и буденето на хлапето за детска градина, имам време за много празнословно мислолеене. А след вчерашния неофициален Ден на Абсурда,

Tuesday 1 October 2013

Whiskey, Tango, Foxtrot...


На днешния свят на хората му липсва точно едно, единствено нещо. То е по-висше от любовта, която е заложена генетично и неотменимо в нас и е по-важно от креативноста, защото без него тя е невъзможна.
На днешния свят на хората му липсва любопитство. Някак станаха малко онези, които си задават тормозещи въпроси като "Защо така?", "Какво би станало ако...", "Това пък сега откъде се появи?", "What the fuck?" (с питанка, като истински въпрос обаче, а не като еквивалент на "Бре, да еба!") и т.н.

Wednesday 25 September 2013

Довиждане и благодаря за рибата, дет се вика…

Пиша това, за да съобщя, че прекратявам да правя „нещо“, на което отделях доста време в последните почти шест месеца. Нещото (наричам го така, защото ми се струва нагло и погрешно да го нарека „проект“) се казва

Thursday 5 September 2013

Много кратко отворено писмо до Бойко Борисов

Уважаеми господин Борисов,
Само нема да ме занимаваш повече със себе си. Видех те колко можеш. 
Със здраве.

Wednesday 4 September 2013

Демокрация на сандвичите и минералната вода

От първия ден на протестите всеки път, когато се озова на жълтите павета с групата приятели и познати, с които обикновено движа на тези събития, текстът на една и съща песен изскача в съзнанието ми.
The Who - We Won't Get Fooled Again...




Днес отидох на посрещането на дупетатите след лятната им отпуска. Не останах дълго. Може би час и половина. Половината от разговорите ни бяха около това

Sunday 1 September 2013

Оставка на стената и глупости под нея.

Естествено, че бях на концерта на Роджър Уотърс. Заведох и двете си деца - на 5 и 14 години. Билетите купих още преди Коледа, за да мога да подаря един на големия си син. Осем месеца и още трийсет години преди това чаках това събитие, но няма да ви губя времето с описание на личните си трепети, защото всеки, който поне малко харесва Флойд или друга група или изпълнител от подобен калибър познава усещането най-сетне да дочака нещо подобно в България. Като изключим това, че моята по-ситна твар, на когото му беше първи концерт в живота, най-неочаквано

Wednesday 28 August 2013

Сюрреалистично и абсурдно за едните 30 лв.- РАЗВРЪЗКАТА

Сори, че така, нали, с личната драма напред, ама на мен си ми беше важно...
Както описах преди няколко дни, имах драма с НАП заради фиш за превишена скорост, който според държавата не съм платил, а според мен и според документите, които притежавам - съм. Заради този фиш отказаха да ми издадат Удостоверение, че нямам неплатени задължения към бюджета на свидната на сърцето и душата ми Република България.
Тогава ми се наложи от регионалната данъчна дирекция да си завлека мързеливия данъкоплатски задник до централното упраление на НАП, където едни любезни женици приеха заявлението ми и ме зарекоха "да им звънна в сряда-четвъртък". Е, дойде срядата и аз като един нахален и убеден в правотата си гражданин, звъннах. И проведох следния разговор:

Monday 26 August 2013

Сюрреалистично и абсурдно за едните 30 лв.

Наремето, моят съказарменик Пацо от Стара Загора ни забавляваше със своята теория, че БДЖ са най-голямата фашистка организация в България. Изложението на основните му доводи в потвърждение на тази теория отнемаше минимум 30 минути, а ние се напикавахме от смях, докато го слушахме. Смеехме се на абсурдите, които описваше Пацо и които явно властваха в жп транспорта у нас тогава, през 1988 г., а вероятно и днес и подлагаха нищо неподозиращите потребители на нечувани мъчения и най-нечаквани премеждия. Млади бяхме, нищо не разбирахме...
Понеже съм от ония тъпанари, които редовно, съвестно и безропотно си плащат данъци, такси, глоби и сметки, днес ме сполетя точно тази съдба, която явно заслужавам - затънах в абсурда на редовния платец. С други думи - наложи ми се да се занимавам с НАП.
Веднага искам да подчертая - изобщо не мога да се оплача от нелюбезно обслужаване. Напротив - всички служители на НАП, с които ми се наложи да общувам, бяха ужасно любезни и приветливи. Проблемът е, че никой от тях не ми помогна да реша бързо и ефективно проблема си и да усетя ползата от това да съм съвестен данъкоплатец. Всичко по реда си, обаче:

Wednesday 7 August 2013

Как отидох в ада и се върнах да разкажа за това...

Един мой приятел, да го наречем Стамат, преди няколко години реши да заведе тогавашното си гадже на релаксиращ уикенд в кокетен, луксозен спа-хотел в планината. В уречения петък следобед, двамата яхват колата и се изнасят за два дни секс и сухоежбина във въпросната света обител на романтиката и любовния уют. Пристигат, влизат във фоайето и... спират втрещени!

Sunday 28 July 2013

Обичай съседа си... Или поне говори с него.

Да ви разкажа за моя съсед.
Около два метра висок, около четиридесет годишен, около осемдесет и пет килограма с мокри гащи и IQ горе-долу колкото телесната му температура.  Софиянец се води, макар че го чувам да говори за "на село", а и изказът му подсказва за произход нейде откъм Годеч.
Той май не е лош човек.

Thursday 25 July 2013

Нема комуникация, брат!

Значи, няма фен на рокендрола, който да не знае как започва Civil War на Guns N'Roses:
'What we've got here is failure to communicate. Some men you just can't reach. So you get what we had here last week, which is the way he wants it. Well, he gets it. I don't like it any more than you, men.'

"Това тук е проблем в комуникацията. Някои хора просто не те разбират. Така се стига до нещата, които се случиха миналата седмица - той просто си го просеше. И си го получи. На мен това ми харесва точно толкова малко, колкото и на вас."
Мога да го преведа и по-добре, но мисля, че идеята е ясна. Думите са от филма Cold Hand Luke от 1967 г. с Пол Нюман, чийто герой се опълчва на тираничния началник на затвора, в който излежава присъдата си. Самият цитат е реплика на въпросния началник, изречена малко след като надзирателите пребиват Люк пред очите на останалите затворници и, благодарение на Гънс, милиони я знаят и използват под път и на път, също като мен.
Малцина обаче знаят, че

Monday 22 July 2013

"Нагъзеният парламент" или О! Кромуеле, къде си...

Да ви разкажа една история:
Оливърчо...
В средата на ХVII в., в Англия управлявал т. нар. Къс парламент (Rump Parliament). Той се получил, когато за да попречат на подписването на един договор с краля, военните блокирали сградата на парламента и забранили на част от депутатите да влязат в него. Така договорът не бил подписан, кралят скоро след това бил екзекутиран, монархията отменена, а депутатите, които не били арестувани или изгонени, управлявали в продължение на няколко години под формата на по-малоброен т.е. "къс" парламент. 
В този си вид, Късият парламент приел няколко закона, но дали защото в него имало повечко адвокати, през повечето време се занимавал най-вече с... нищо. По някое време, лорд-протекторът на Англия Оливър Кромуел вдигнал заетия си задник и в едно прекрасно априлско утро

Thursday 18 July 2013

Аз, мазохистът или "за" и "против" тютюнопушенето на обществени места.

Значи, много мразя някой да ми се разхожда из входа на блока със запалена цигара или да ми се качи с димящ фас в асансьора. Адски ме дразни. Бездруго входът вечно смърди на нещо. Да бе, како - що да не спретнеш една яка запръжка в 8 сутринта?. И винаги познавам кога съседът от седмия, дето закусва шкембе, се е возил в асансьора преди мене ("Турнеш две скиуидки на закуска и нема гуип, нема сопоуи.").
Така е като живееш в 16-етажен блок, със стотина апартамента само в нашия вход. Среднокласовата ми съвест на умерен интелектуалец ужасно негодува срещу пушенето вътре във входа и точно поради тази причина снощи седнах да си допуша цигарата на една от пейките пред блока.
Сега, да сме наясно:

Tuesday 9 July 2013

Бабките, "ония с фотошоЛите в жисиемите" и аз - истинска история


В последните дни нещо не ми се получава да стигна до протеста - все по някакви мои си, дребнобуржоазни, битови причини. 

Така и снощи - прибирам се като примерен чиновник в шест и нещо, надлежно закупил провизиите за поредна среднокласова вечеря от гнусния младостки пазар. Пред входа ме посрещна обичайното сборище лелки, чичковци, баби и внучета, което обичайно се крие в сянката на блока по това време. 

Току до входа, на една пейка седи Бабата-чието-име-все-не-мога-да-запомня, дето май живее на 8-мия етаж. Седи и диша тежко, придърпала тежката торба с покупки плътно между краката си. Вижда ме тя, казваме си здрасти-здрасти, а после тя пита:

Monday 1 July 2013

Първи национален стокхолмски синдром

Синът ми вчера ме пита, ни в клин, ни в ръкав, какво е стокхолмски синдром. Чул го в някакъв филм. Обясних му, щото съм начетен и знам.
Стокхолмския синдром е онзи псохологически феномен, когато хора, взети за заложници, започват да изпитват симпатия към похитителите си и техните мотиви, че дори понякога и застават на тяхна страна и ги защитават. Нарича се така заради една криза със заложници по време на банков обир в Стокхолм през 1973 г., когато станало така, че заложниците така харесали похитителите си, че само дето не се били с тях срещу полицията. Всеки психолог ще ви каже,

Friday 28 June 2013

Себичното копеленце проговаря или бунтът на индивидуалистите

Ужасно трудно е след толкова силен текст като този на Райко Байчев във в. Стандарт, който просто ме покърти, да седна и да опиша мислите си без да изпадна в подобен песимизъм.
Споделям много от нещата, които той казва, но за мен просто трябва да има и друго решение.
Да, сравнението между ситуацията, в която се намират протестиращите в София през юни 2013 г. и "Полет над кукувичето гнездо" е толкова силно, толкова болезнено и толкова... Абе, изглежда толкова на място, че чак страх те хваща.
Наистина ли обаче, ние сме лудите?

Wednesday 26 June 2013

Виж, кво нещо е историята...

Навремето, когато бях студент в Икономическия, изучвахме предмет "Финанси". Преподаваше ни Стоян Александров. Да, същият - Малката секира.
Имахме си и изпит по финанси и когато датата дойде, аз естествено, изобщо не бях пипвал, знаех нещичко от обща култура и се надявах на нещо като три на релси, с много милост, с каквато обаче г-н Александров изобщо не беше известен, тъкмо напротив.
Е, той беше тогава финансов министър и нямаше много време за нас, пък и ние бяхме неизброима задочна сган - поне 200 човека - и затова бе извикал едва ли не цялата катедра по финанси, от главен асистент нагоре, да му помага с изпитването.

И стана така,

Sunday 23 June 2013

Предмет, цели и задачи...

"Предмет, цели и задачи на..."
Горе-долу така звучеше първият въпрос от конспекта за изпита по 50% от дисциплините в университета навремето и този въпрос беше или кошмар или спасителната сламка за всеки несериозен, разхайтен задочник като мене. 

"Предмет, цели и задачи на протеста #Дансwithme" е и вероятно един от най-задаваните въпроси през последните десетина дни. 

Saturday 22 June 2013

За русалките, Ана Курникова и живите хора...

Има един виц, който ужасно харесвам:

Двама приятели седят в лодка насред морето и ловят риба. По едно време, въдицата на единия трепва, огъва се – нещо голямо е хванал. Върти той макарата по всички правила на въдичарството и накрая двамата с изумление виждат, че е уловил… русалка! Ама истинска русалка – както си требва: от главата до кръста пищна блондинка, от кръста надолу – риба, люспи, опашка… Дръпнал човекът русалката, вдигнал я на ръце, огледал я много внимателно и… я хвърлил обратно в морето.
-          - Защо, бе?  - изненадал се приятелят му.

Friday 21 June 2013

Хаос, батка...

Хаос, батка...
Като се започнаха едни протести, та цяла наделя. Всеки ден, хиляди, може би десетки хиляди хора в София излизат на жълтите павета. Няма единна организация, няма "изявени лидери", все така няма "обща платформа" с точки, подточки, увод и заключение, никой не скандира съкращения на партии, освен когато ги ругае. Тук-там, медиите си избират по някое "лице на протеста", най-вече по приятелска линия на репортера или на друг негов приятел... Всички викат "Оставка!". Ясно е, че говорят за кабинета. Алтернативи не се предлагат и когото и да попиташ - такива всъщност няма. Но... Оставка! О-став-ка! На пръв поглед - хаос. Жизнерадостен, мирен, спокоен, купонджийски, но все пак хаос. Или?
Всъщност няма какво да се лъжем - тези протести нямат шанс да променят ситуацията, нямат шанс да променят нито мисленето, нито плановете на тези, които се озоваха в парламента и Министерския съвет след последните толкова шашави избори. Пусни си телевизора, чуй какви ги дрънкат и веднага ще ти стане ясно, че те чисто и просто ОТКАЗВАТ да приемат реалността. Или не могат, или не им дават началниците им, все тая...
Хаос, бе.
Протестите, най-вече, няма да накривят капата и на същинските виновници - олигарсите като Цветан Василев, ТИМ, Черепа, Цеко Минев (Бахти името, начи! - каза една позната...), на оня тюфлек с карнобатския винпром, на другите тюфлеци от Пещера, на Ковачки и прочее... А те са всъщност хората пред чиито офиси трябва да стърчим като ония пичове и дами в Истанбул, не пред централата на БСП, ДПС, ГЕРБ или на оня шизоид, нашият малък Адолф. Те са хората, които редят костюмарите по банките в парламента, които ги местят напред-назад, дават им парички и инструкции и им слагат думички в устенцата. Нали не си мислите, че Делян Пеевски е нещо повече от свръхдебелшка възглавничка за банкерския гъз на Цветан Василев?
Хаос, батка...
Е? Какво правим тогава? Да си обираме крушите и да ходим някъде, където тия лайна поне не миришат толкова силно? Може. На мен ми е малко късно може би, ама за вас не е. Да стоим тук и просто да си траем? Може и това. Правим го толкова години, така или иначе, знаем как. Никой копче не може да ви каже каквото и от двете да изберете - всеки има право на pursuit of happiness, точка.
Има и един трети вариант - всяка вечер да излизаме на площада. Да бъдем този колективен организъм, в който се превръщаме за по няколко часа и който така бърка в здравето на няколкостотин костюмари с имунитети. И да се надяваме, че с всеки ден протест, с всяка щура хрумка за плакат, с всяка крачка по жълтите павета се приближаваме към мига, в който ще припознаем новите си лидери, сами ще се превърнем в новите си лидери. Мигът, в който ще се появят хората, които ще поемат отговорността и ще се заемат с истинската работа, та поне за няколко години ние останалите да правим това, което всъщност искаме и можем да правим.
А после пак да излезем на площада ако се налага и ако тези, новите, отново забравят откъде са тръгнали.
Хаос, батка - първичен и съзидателен.

Wednesday 19 June 2013

Една измислена история

Тази историята е измислена. Вероятно никога не се е случвала, ама то вече така сме се овъртолили, че знаеш ли....

Много, много отдавна, чак през миналия януари, ЦЦ отишъл при ЦВ и му рекъл:
- Адаш, зимата идва, нали знаеш.
ЦВ погладил мустак и се подсмихнал:
- А, не - гледал си сериала, че книгите са ти дебели, нали? Освен това сме януари и идва пролет, с избори, а не зима.
- Е, знаеш как е - подсмихнал се и ЦЦ. - Обаче, с тоя джангър за тока, това, което имаме като правителство, а и ББ, леко са се шашнале, та...
- Колко? - прекъснал го ЦВ.
- Ми... Толку. - отвърнал ЦЦ.
- Ма вие полудехте, бе! - викнал ЦВ.
- Е, аре ся - полудехте. Толку, иначе нямаме гаранция...
- Бегай, бе, аз за толкова пари ше си купя остров - не поддавал ЦВ.
- Па ти си имаш вече цела страна, за кво ти е остров? Дай сега, че да дадем после.
- Да, бе, ше дадете - сам го каза: аз вече сичко си имам.
- Глей ся, дай, че моите там, слухарите, ми събраха една папчица за тебе и цялата кочина. Ма то данни, ма то записи, ма то есемеси... Красота ти казвам. Отиде банка, отидоха и телекоми, и цигарени фирми, и медии... - ухилил се ЦЦ.
- Верно? Ма ти, ченге физкултурно, мене шантажираш ли ме нещо, бе? - викнал ЦВ.
- Ти па! Говорим си...
ЦВ натопил мустак в уискито и се замислил малко. После казал.
- Добре, ше видиме как да го наместиме. Ма да знаеш - много алчни станахте нещо.
- Айде сега, алчни - станал да си ходи ЦЦ. А и кой го казва. После ше си ги върнеш. Както обикновено - рекъл той и се омел.
ЦВ поседел малко замислено, после вдигнал телефона и звъннал на ДП.
- Дебел, фащай джисиема и почвай да ми ги събираш: Цацата, СС, Сокола, Болен - в тоя ред....
...
ЦВ погледнал Цацата право в лупите и казал:
- Ти, майна, сега ше поработиш.
- Е, аз кво - да не би досега да спах?
- Аре, аре... - рекъл ЦВ. - СС след малко ще получи един сигнал, ше ти го прати на тебе, а ти ще се заемеш много сериозно. На ЦЦ нема да казваш.
- Ясно - рекъл Цацата, събрал си сичката магистратска тежест и се омел.
...
ЦВ погледнал СС право в лупите и рекъл:
- Земи сега тая папка и да наизустиш до утре, че пресконференция ше даваш.
СС отворил папката пред себе си, зачел се и след минутка подсвирнал:
- Уха! То това чудесно, бе! - После вдигнал лупи към ЦВ. - Ма що така? Не го ли обичаш вече ББ? И кво ше искаш в замяна?
ЦВ усетил как леко се изнервя.
- Ти в моя сексуален живот нема да се бъркаш. Даваш пкф-то, а аз ше се погрижа после пак да си голем. А в замяна... Ше ти кажа после.
...
ЦВ после се видял още със Сокола и Болния. Скучни среши, скучни, ама нужни. Вересии винаги със зор се събират.
....
Дошъл май. Преди изборите се случили куп шашави неща. Толкова шашави, че на журналистите от десетина редакции и нюзрумове свят им се завил. Големо местене на бюра паднало докато ги наместят така, че да имат правилната гледка. И като наместили бюрата, изведнъж прогледнали: кой ще види с поглед зорък бюлетини за експедиция в Костинброд, кой изведнъж ще се сети за некви апартаменти, кой ще вдигне поглед и ще се зачуди тез правителствени самолети що така само фъркат ли, фъркат да ръсят кемтрейлси...
И най-шашавото било как изведнъж Цацата и СС полазили една нищо и никаква службица и й изръшкали де що има директори и крайслери.
И ЦЦ и ББ изведнъж усетили жегата за ъгъла, ама нямали онези важни 30 секунди за отстъпление. Седял си ЦЦ с папката в ръка и тихо хлипал с крива устица. А ББ освен кръвно, щел да получи възпаление на пикочния заради страха от тоалетни.
...
Изборите минали, най-шашавите от шашавите. И ЦВ вдигнал телефона и викнал СС, погледнал го право в лупите и казал:
- Аз съм инкасатора. Време е тука една сметчица да оправим.
СС нервно свил устнички.
- Ама много скоро, бе. Ние тука едва некво правителство заджуркахме. Чакай поне да си влезат в кабинетите... - запелтечил той.
- Нема за кога да чакам. Искам да направиш следното... - и му казал какво.
Слушал СС и пребледнял, леко даже се подпикнал и го ударил на молба:
- Ама моля ти се! Това с делата срещу телекома - добре, вдигаме възбраната над имотите. Това там с Белене - иди дойди - и аз обичам руснаците, ама това, другото, дето го искаш, то това самоубийство политическо, бе!! Никой нема да ми верва повече, а тия моите, те направо ше ме разкъсат!
ЦВ го погледнал нежно като католически епископ - момченце от хора и рекъл:
- Верно? И що си мислиш, че на мене ми пука?
СС едва не се разплакал.
- Ма ти верно ББ обичаш повече. Пак него искаш за първороден син.
- Да кажем, че обичам по-тъпички първородни синове. Приеми го за комплимент.
...
Когато СС си тръгнал с омекнали коленца, ЦВ викнал Дебелия.
- Дебел, след седмица отиваш да танцуваш. Знам, смешна гледка ше бъде, ама взимай отвертката и тръгвай. Като стигнеш ДАНСинга - големо пролетно чистене, ясно? Два дена имаш, требва да ти стигнат. После всичко ще бъде по старому. И много здраве на майка ти.
Дебелия тръгнал да си търси отвертката, а ЦВ си пуснал телевизора. Финалния епизод на трети сезон на "Игра на тронове" бил в дивидито, а пръстът му бил върху бутона play - любимото, така познато движение... Само да не беше тази жега зад ъгъла... И, въобще, откъде се появи тя? И кога минаха тия 30 секунди? Минаха ли? И какво изобщо е това #дансwith me?
...

А в същото време, някъде долу, по пътя настлан с жълти павета, някакви хора се събирали. Хиляди и хиляди. Те представа си нямали за мъките и драмите нито на ЦВ, нито на ЦЦ и ББ, нито на СС. Те просто се събирали там на паветата, приятели и съвсем непознати, прегръщали децата си и за пръв път от много, много време насам почти се досещали какво точно искат и защо. Ужасно им било писнало и изобщо нямали намерение да ходят да търсят никакъв Оз, великия и всемогъщия. Искали у дома, там и тогава.