Себичното копеленце проговаря или бунтът на индивидуалистите

Ужасно трудно е след толкова силен текст като този на Райко Байчев във в. Стандарт, който просто ме покърти, да седна и да опиша мислите си без да изпадна в подобен песимизъм.

Споделям много от нещата, които той казва, но за мен просто трябва да има и друго решение.
Да, сравнението между ситуацията, в която се намират протестиращите в София през юни 2013 г. и "Полет над кукувичето гнездо" е толкова силно, толкова болезнено и толкова... Абе, изглежда толкова на място, че чак страх те хваща.
Наистина ли обаче, ние сме лудите?

Виж, кво нещо е историята...

Навремето, когато бях студент в Икономическия, изучвахме предмет "Финанси". Преподаваше ни Стоян Александров. Да, същият - Малката секира.
Имахме си и изпит по финанси и когато датата дойде, аз естествено, изобщо не бях пипвал, знаех нещичко от обща култура и се надявах на нещо като три на релси, с много милост, с каквато обаче г-н Александров изобщо не беше известен, тъкмо напротив.
Е, той беше тогава финансов министър и нямаше много време за нас, пък и ние бяхме неизброима задочна сган - поне 200 човека - и затова бе извикал едва ли не цялата катедра по финанси, от главен асистент нагоре, да му помага с изпитването.

И стана така,

Предмет, цели и задачи...

"Предмет, цели и задачи на..."

Горе-долу така звучеше първият въпрос от конспекта за изпита по 50% от дисциплините в университета навремето и този въпрос беше или кошмар или спасителната сламка за всеки несериозен, разхайтен задочник като мене. 

"Предмет, цели и задачи на протеста #Дансwithme" е и вероятно един от най-задаваните въпроси през последните десетина дни. 

За русалките, Ана Курникова и живите хора...

Има един виц, който ужасно харесвам:

Двама приятели седят в лодка насред морето и ловят риба. По едно време, въдицата на единия трепва, огъва се – нещо голямо е хванал. Върти той макарата по всички правила на въдичарството и накрая двамата с изумление виждат, че е уловил… русалка! Ама истинска русалка – както си требва: от главата до кръста пищна блондинка, от кръста надолу – риба, люспи, опашка… Дръпнал човекът русалката, вдигнал я на ръце, огледал я много внимателно и… я хвърлил обратно в морето.

-          - Защо, бе?  - изненадал се приятелят му.

Хаос, батка...

Хаос, батка...
Като се започнаха едни протести, та цяла наделя. Всеки ден, хиляди, може би десетки хиляди хора в София излизат на жълтите павета. Няма единна организация, няма "изявени лидери", все така няма "обща платформа" с точки, подточки, увод и заключение, никой не скандира съкращения на партии, освен когато ги ругае. Тук-там, медиите си избират по някое "лице на протеста", най-вече по приятелска линия на репортера или на друг негов приятел... Всички викат "Оставка!". Ясно е, че говорят за кабинета. Алтернативи не се предлагат и когото и да попиташ - такива всъщност няма. Но... Оставка! О-став-ка! На пръв поглед - хаос. Жизнерадостен, мирен, спокоен, купонджийски, но все пак хаос. Или?

Всъщност няма какво да се лъжем - тези протести нямат шанс да променят ситуацията, нямат шанс да променят нито мисленето, нито плановете на тези, които се озоваха в парламента и Министерския съвет след последните толкова шашави избори. Пусни си телевизора, чуй какви ги дрънкат и веднага ще ти стане ясно, че те чисто и просто ОТКАЗВАТ да приемат реалността. Или не могат, или не им дават началниците им, все тая...
Хаос, бе.
Протестите, най-вече, няма да накривят капата и на същинските виновници - олигарсите като Цветан Василев, ТИМ, Черепа, Цеко Минев (Бахти името, начи! - каза една позната...), на оня тюфлек с карнобатския винпром, на другите тюфлеци от Пещера, на Ковачки и прочее... А те са всъщност хората пред чиито офиси трябва да стърчим като ония пичове и дами в Истанбул, не пред централата на БСП, ДПС, ГЕРБ или на оня шизоид, нашият малък Адолф. Те са хората, които редят костюмарите по банките в парламента, които ги местят напред-назад, дават им парички и инструкции и им слагат думички в устенцата. Нали не си мислите, че Делян Пеевски е нещо повече от свръхдебелшка възглавничка за банкерския гъз на Цветан Василев?
Хаос, батка...
Е? Какво правим тогава? Да си обираме крушите и да ходим някъде, където тия лайна поне не миришат толкова силно? Може. На мен ми е малко късно може би, ама за вас не е. Да стоим тук и просто да си траем? Може и това. Правим го толкова години, така или иначе, знаем как. Никой копче не може да ви каже каквото и от двете да изберете - всеки има право на pursuit of happiness, точка.
Има и един трети вариант - всяка вечер да излизаме на площада. Да бъдем този колективен организъм, в който се превръщаме за по няколко часа и който така бърка в здравето на няколкостотин костюмари с имунитети. И да се надяваме, че с всеки ден протест, с всяка щура хрумка за плакат, с всяка крачка по жълтите павета се приближаваме към мига, в който ще припознаем новите си лидери, сами ще се превърнем в новите си лидери. Мигът, в който ще се появят хората, които ще поемат отговорността и ще се заемат с истинската работа, та поне за няколко години ние останалите да правим това, което всъщност искаме и можем да правим.
А после пак да излезем на площада ако се налага и ако тези, новите, отново забравят откъде са тръгнали.
Хаос, батка - първичен и съзидателен.

Една измислена история

Тази историята е измислена. Вероятно никога не се е случвала, ама то вече така сме се овъртолили, че знаеш ли....

Много, много отдавна, чак през миналия януари, ЦЦ отишъл при ЦВ и му рекъл:

- Адаш, зимата идва, нали знаеш.

ЦВ погладил мустак и се подсмихнал:

- А, не - гледал си сериала, че книгите са ти дебели, нали? Освен това сме януари и идва пролет, с избори, а не зима.

- Е, знаеш как е - подсмихнал се и ЦЦ. - Обаче, с тоя джангър за тока, това, което имаме като правителство, а и ББ, леко са се шашнале, та...

- Колко? - прекъснал го ЦВ.

- Ми... Толку. - отвърнал ЦЦ.

- Ма вие полудехте, бе! - викнал ЦВ.

- Е, аре ся - полудехте. Толку, иначе нямаме гаранция...

- Бегай, бе, аз за толкова пари ше си купя остров - не поддавал ЦВ.

- Па ти си имаш вече цела страна, за кво ти е остров? Дай сега, че да дадем после.

- Да, бе, ше дадете - сам го каза: аз вече сичко си имам.

- Глей ся, дай, че моите там, слухарите, ми събраха една папчица за тебе и цялата кочина. Ма то данни, ма то записи, ма то есемеси... Красота ти казвам. Отиде банка, отидоха и телекоми, и цигарени фирми, и медии... - ухилил се ЦЦ.

- Верно? Ма ти, ченге физкултурно, мене шантажираш ли ме нещо, бе? - викнал ЦВ.

- Ти па! Говорим си...

ЦВ натопил мустак в уискито и се замислил малко. После казал.

- Добре, ше видиме как да го наместиме. Ма да знаеш - много алчни станахте нещо.

- Айде сега, алчни - станал да си ходи ЦЦ. А и кой го казва. После ше си ги върнеш. Както обикновено - рекъл той и се омел.

ЦВ поседел малко замислено, после вдигнал телефона и звъннал на ДП.

- Дебел, фащай джисиема и почвай да ми ги събираш: Цацата, СС, Сокола, Болен - в тоя ред....

...

ЦВ погледнал Цацата право в лупите и казал:

- Ти, майна, сега ше поработиш.

- Е, аз кво - да не би досега да спах?

- Аре, аре... - рекъл ЦВ. - СС след малко ще получи един сигнал, ше ти го прати на тебе, а ти ще се заемеш много сериозно. На ЦЦ нема да казваш.

- Ясно - рекъл Цацата, събрал си сичката магистратска тежест и се омел.

...

ЦВ погледнал СС право в лупите и рекъл:

- Земи сега тая папка и да наизустиш до утре, че пресконференция ше даваш.

СС отворил папката пред себе си, зачел се и след минутка подсвирнал:

- Уха! То това чудесно, бе! - После вдигнал лупи към ЦВ. - Ма що така? Не го ли обичаш вече ББ? И кво ше искаш в замяна?

ЦВ усетил как леко се изнервя.

- Ти в моя сексуален живот нема да се бъркаш. Даваш пкф-то, а аз ше се погрижа после пак да си голем. А в замяна... Ше ти кажа после.

...

ЦВ после се видял още със Сокола и Болния. Скучни среши, скучни, ама нужни. Вересии винаги със зор се събират.

....

Дошъл май. Преди изборите се случили куп шашави неща. Толкова шашави, че на журналистите от десетина редакции и нюзрумове свят им се завил. Големо местене на бюра паднало докато ги наместят така, че да имат правилната гледка. И като наместили бюрата, изведнъж прогледнали: кой ще види с поглед зорък бюлетини за експедиция в Костинброд, кой изведнъж ще се сети за некви апартаменти, кой ще вдигне поглед и ще се зачуди тез правителствени самолети що така само фъркат ли, фъркат да ръсят кемтрейлси...

И най-шашавото било как изведнъж Цацата и СС полазили една нищо и никаква службица и й изръшкали де що има директори и крайслери.

И ЦЦ и ББ изведнъж усетили жегата за ъгъла, ама нямали онези важни 30 секунди за отстъпление. Седял си ЦЦ с папката в ръка и тихо хлипал с крива устица. А ББ освен кръвно, щел да получи възпаление на пикочния заради страха от тоалетни.

...

Изборите минали, най-шашавите от шашавите. И ЦВ вдигнал телефона и викнал СС, погледнал го право в лупите и казал:

- Аз съм инкасатора. Време е тука една сметчица да оправим.

СС нервно свил устнички.

- Ама много скоро, бе. Ние тука едва некво правителство заджуркахме. Чакай поне да си влезат в кабинетите... - запелтечил той.

- Нема за кога да чакам. Искам да направиш следното... - и му казал какво.

Слушал СС и пребледнял, леко даже се подпикнал и го ударил на молба:

- Ама моля ти се! Това с делата срещу телекома - добре, вдигаме възбраната над имотите. Това там с Белене - иди дойди - и аз обичам руснаците, ама това, другото, дето го искаш, то това самоубийство политическо, бе!! Никой нема да ми верва повече, а тия моите, те направо ше ме разкъсат!

ЦВ го погледнал нежно като католически епископ - момченце от хора и рекъл:

- Верно? И що си мислиш, че на мене ми пука?

СС едва не се разплакал.

- Ма ти верно ББ обичаш повече. Пак него искаш за първороден син.

- Да кажем, че обичам по-тъпички първородни синове. Приеми го за комплимент.

...

Когато СС си тръгнал с омекнали коленца, ЦВ викнал Дебелия.

- Дебел, след седмица отиваш да танцуваш. Знам, смешна гледка ше бъде, ама взимай отвертката и тръгвай. Като стигнеш ДАНСинга - големо пролетно чистене, ясно? Два дена имаш, требва да ти стигнат. После всичко ще бъде по старому. И много здраве на майка ти.

Дебелия тръгнал да си търси отвертката, а ЦВ си пуснал телевизора. Финалния епизод на трети сезон на "Игра на тронове" бил в дивидито, а пръстът му бил върху бутона play - любимото, така познато движение... Само да не беше тази жега зад ъгъла... И, въобще, откъде се появи тя? И кога минаха тия 30 секунди? Минаха ли? И какво изобщо е това #дансwith me?

...

А в същото време, някъде долу, по пътя настлан с жълти павета, някакви хора се събирали. Хиляди и хиляди. Те представа си нямали за мъките и драмите нито на ЦВ, нито на ЦЦ и ББ, нито на СС. Те просто се събирали там на паветата, приятели и съвсем непознати, прегръщали децата си и за пръв път от много, много време насам почти се досещали какво точно искат и защо. Ужасно им било писнало и изобщо нямали намерение да ходят да търсят никакъв Оз, великия и всемогъщия. Искали у дома, там и тогава.