Showing posts with label Орешарски. Show all posts
Showing posts with label Орешарски. Show all posts

Sunday 15 June 2014

We few, we happy few...

Този блог започна приблизително по същото време миналата годинa. Преди една година, плюс-минус няколко дни, насред всеобщата еуфория на #дансwithme, насред заредените с драма, романтика, очакване и пропити с постоянно променящи се дози гняв, надежда, объркване и радост ежедневни разходки по старите жълти павета на София, по време на които срещнах изумителна сбирщина от прекрасни, великолепни хора, които вече с гордост наричам свои приятели.

Една година по-късно…  

Monday 9 December 2013

Home Alone

Когато погледнеш какво става на площада в Киев, когато се опитваш да прочетеш между редовете в некадърно и тенденциозно-неутрално написаните новини за украинските протести, първосигналната реакция е да търсиш приликите между украинската действителност и нашата. Изкушението механично да драскаш чертички за всяка прилика и разлика просто напира…
Стоп. Да поспрем за миг…Това с чертичките всъщност е толкова безсмислено и ненужно…И все пак – гледката на десетките хиляди на Евромайдана и после минутката кадри от площад „Народно събрание“ с петдесетината „наши“ протестиращи направо те смачква. Като с тухла в стената те размазва...

Борислав Киприн написа „Къде, по дяволите, са всички?“ преди десетина дена и ме накара наистина да се замисля за отговора на този въпрос. 

Wednesday 9 October 2013

За някои досадни ефекти на безсънието...

Явно съм някакъв дърт и вампирясъл и страдам от безсъние, благодарение на което обикновено се оцъклям между 4 и 5 всяка сутрин. Абсолютно всяка, без значение броя на бирите предишната вечер. Тъпа работа е това безсъние, много, неимоверно, ужасно тъпа работа, казвам ви. Който не го е преживял, той не знае колко вредно може да бъде то, при това не само в медицинския смисъл. В тихите часове между моето събуждане и буденето на хлапето за детска градина, имам време за много празнословно мислолеене. А след вчерашния неофициален Ден на Абсурда,

Wednesday 26 June 2013

Виж, кво нещо е историята...

Навремето, когато бях студент в Икономическия, изучвахме предмет "Финанси". Преподаваше ни Стоян Александров. Да, същият - Малката секира.
Имахме си и изпит по финанси и когато датата дойде, аз естествено, изобщо не бях пипвал, знаех нещичко от обща култура и се надявах на нещо като три на релси, с много милост, с каквато обаче г-н Александров изобщо не беше известен, тъкмо напротив.
Е, той беше тогава финансов министър и нямаше много време за нас, пък и ние бяхме неизброима задочна сган - поне 200 човека - и затова бе извикал едва ли не цялата катедра по финанси, от главен асистент нагоре, да му помага с изпитването.

И стана така,