Showing posts with label абсурд. Show all posts
Showing posts with label абсурд. Show all posts

Thursday 30 April 2015

Прасета бият Мустаци, брат...

Милиционер бил изпратен да охранява тържествена заря-проверка по случай 3 март. След събитието, близките му го питат:
- Кажи сега, как беше зарята?
- Ми нема, нема, па изведнъж си такова майката!

Така гласи онзи стар-прастар виц. Горе-долу така изглеждаше и онова, което се случи в ТВ7, когато кредиторите на телевизията отидоха да си вземат дължимото.  Нема, нема, па изведнъж…
Ако погледнем трезво и делово на нещата, не се е случило нищо особено – една фирма дължи доста пари на една банка, срещу които е заложила техниката си, не си плаща вноските по кредита, банката отива да си  вземе залога, та белким покрие поне част от дължимото. Така е по закон и същото това ще се случи ако например аз спра да си плащам вноските по ипотеката – един ден, частен съдебен изпълнител ще цъфне у нас и ще ми нареди да си събирам партакешите, защото апартаментът вече не е мой. Тhis is the law!  

В случая обаче фирмата е точно ТВ7, банката е именно КТБ и иначе напълно законната, нормална като практика, макар и неприятна за всички операция по изземването на особен залог по кредит, се провежда с помощта на крупни полицейски сили. И изведнъж…
Хронологията на събитията е ясна, всичко се случи в пряк телевизионен ефир, така че няма какво да я повтарям, а и за друго ми е думата.

Цялата история от вчера, пардон - ИСТЕРИЯТА от вчера, за мен е поредният добре планиран, организиран и може би не толкова добре изигран епизод от сериала „Прасета бият Мустаци, брат“, както го нарече един образ в туитър. Това мисля, че ясно на всички. И аз, като всеки средностатистически български сеирджия, принципно нямам нищо против един чудесен публичен скандал между всякакви родни Капулети и Монтеки. Като данъкоплатец, гражданин и приблизително интелигентен човек (не непременно в този ред) обаче имам много против феноменалното количество глупост и абсурд в сценария на епизода.
Така че, все пак ето какво научих от въпросната истерия аз.

Вчера следобед, за пръв път от не знам кога, гледахме LIVE & UNPLUGGED как се прилага закона. Дължиш пари, не плащаш, взимат ти имуществото, което си заложил. Наглед просто, ясно, нищо особено. И точно тук е истинската голяма драма от вчера, а именно, че дори когато се вършат напълно законни неща, те ни се струват толкова странни и непонятни, че ни изглеждат като… престъпление! Да, точно толкова сме отвикнали да виждаме това чудо „правосъдие в действие“, че направо сме го забравили как изглежда. Не е нормално това, обидно е, но може би пък е и съвсем естествено, когато сложим в уравнението ТВ7, КТБ, Цв. Василев, ПеевФски, # КОЙ, Бойко Борисов, българска съдебна система и полиция.

Доста преди 13 юни 2013 г. намирах за обидно към самия мене си да гледам ТВ7, може би защото имам някакъв журналистически и медиен опит и не харесвах това, което виждах в тази телевизия - нито като съдържание, нито като бизнес-модел. След юни 2013 г. мисля, че е напълно ясно защо не намирах нито смисъл, нито оправдание, да гледам тази телевизия. Не мисля за необходимо да съм 30567-мия, който ще постне клипа от „Господари на ефира“, посветен на начина, по който ТВ7 отразяваха протестите от лятото на онази година.

Вчера обаче гледах живата передача на опълченските напъни на екипа на телевизията и много трудно се удържах да не се поддам на поривите истеричен, злорад смях. Цунамито от глупости, изречени от хора с претенции да са журналисти в пряк телевизионен ефир, цинизмът и иронията на ситуацията, в която главни герои от клипа на „Господарите“, които от години ядат бял хляб от ръката на Пеевски и Цветан Василев (заедно и поотделно), крещят „КОЙ? КОЙ? КОЙ?“ в лицето на полицаите… Уау! За колко точно тъп и късопаметен ме вземате? А воплите за „удар по свободното слово“ и нюзwithme са просто смешен плач, който се опровергава от самия факт, че изобщо видяхме директно в ефир всичко, което се случваше в телевизията. Както каза Мария – точно ТОВА е свобода на словото и самият факт, че се налага да ви го обясняват е доста обиден. Към самите вас, работещите в ТВ7 най-вече. Защото харесва ли ви или не, вие също носите пряка вина хората да не виждат законност дори там, където я има.

Ако все пак уважавате или сте близки на работещите в ТВ7, трябва да знаете, че проявите ви на съчувствие към тях, задължително трябва да съдържат думите: „Слепи ли бяхте и сега ли прогледнахте? Или сте си тъпи по рождение, та не разбрахте още преди две години в какви лайна сте затънали?“ След което да им помогнете както можете и както намерите за добре. Не, няма да е обидно, ще бъде вярно и честно.

А какво да кажем за полицаите, на които беше заповядано да „съдействат“ на частния съдебен изпълнител? Нямат ли в СДВР един поне що годе нормален PR, който да им обясни как действат полицейски униформи в телевизионното студио на журналистите и публиката? Явно нямат. Или поне по сценария на този епизод не се е предвиждало да имат. Полицаите очевидно нямаха никаква представа как трябва да се държат и какво да правят. Ми да, не е като да събираш двайсетачки от шофьори-нарушители, вноски от квартални дилъри и каналджии на бежанци. Не е като да нагъваш банички и кифли и да отпускаш колан, че шкембето вече прелива над него. Не е дори като без отличителни знаци, скрит зад шлем и платмасов щит, да проправяш път на бял автобус през протестиращи. Не, това се нарича прилагане на закона и вие очевидно също сте забравили какво е и как се прави, досущ като всички нас. Чувам, че заместник-директорът на СДВР и началникът на 6-то РПУ са подали оставки и министърът на вътрешните работи ги приела. И какво имаме сега? Рота полицаи, употребени и зарязани като магистрални курви, наречени тъпаци от министър-председателя, плюс излъчени на живо доказателства за правдивостта на тъповатия виц от началото. Обидно.
Като споменахме премиера, да си кажа. Той заяви в пряк ефир очевидното на нааканите от срам или объркване водещи на ТВ7 (те пък, явно по стар навик, пуснаха езици да оближат каквото там той им подава). След което какво направи? Това, което прави всеки загащен гащник с валст и цъфнали магнолии в двора - въздаде джъстис фор ол, тоест нахока подчинените си пред строя и уволни един-двама. Щото нали не се съмнявате, че премиерът е поискал оставките на ония двама клети началници? Упс, извинете, не знаех, че още е тайна, че всъщност премиерът ръководи това министерство... Което пък, за пореден път през последните десет години, също намирам за обидно.

Комедията на абсурда, която гледахме в ефира на ТВ7 и в която законът и прилагането му бяха показани като нещо неуместно, невалидно и изкривено, разбира се, не е нито първата, нито последната от този род, която ще видим. Заеми към КТБ имат и доста вестници, включително водещи всекидневници, а фалитът на КТБ прави тези заеми незабавно изискуеми. Как ще се развият нещата с тях, според мен, ще даде доста ясни примери как работи моделът, изграден с моите и вашите пари, за придобиване на държавата от страна на група нейни граждани. Което пък едва ли ще значи нещо за нас като избиратели, поне доколкото познавам народа си. И съжалявам, Маро, че пак те споменавам, ама по този въпрос поне, няма да има добри новини. Това вече дори не е песимизъм, FUBAR e положението.


ПП: Преди време, един приятел ми даде една визитка на служител на МВР. Някой си Иван Пепелджийски. Каза ми да си я сложа при документите на колата, "Много ценна и рядка визитка - да си нямаш проблеми с катаджии", каза моят приятел. Никога не съм я ползвал и си нямах идея, кой е човекът, чието име е на нея. Вчера разбрах. Май не ми трябва вече тази визитка... И какво, по дяволите, е Unity 4 Crime? 

Friday 23 May 2014

Българският избирател - най-добрият избирател в света!

А ти за кого ще гласуваш?
Не, не - не ми казвай. Честно казано, изобщо не ме интересува, а и ако си сред моите приятели, мисля, че вече знам. Проблемът е, че няма никакво значение за кого ще гласуваш
Аз просто искам тези избори да отминат, като всички останали през последните седемдесет години. Не че не вярвам в смисъла на изборите като такива, просто искам изборите да отминат, да преживея някак тъжния понеделник след тях и да продължа нататък.

Искам това заради неумолимата, бруталната, жестоката, болезнената и обективната истина: изборите за депутати в Европейския парламент ще докажат за пореден път, че българският избирател е най-добрият избирател в света.

Monday 6 January 2014

Bunny Lava said this... in 2013


Отмина ли 2013? Кога, бе?!?! Много бързо някак... Или не... Whatever...
Във всички случаи, благодаря на всички ВАС за вниманието към този скромен личен блог.
Благодаря ви за коментарите, съветите, споделянията и за отделеното време.
Може би ще ви бъде интересно да видите какво в този блог бе прочетено най-много пъти през 2013-та:

Friday 15 November 2013

Обикновен фашизъм

Как се нарича това, когато младежи в черни квази-униформи с българския флаг на ръкавите „проверяват документите“ на чужденци на „Пиротска“? В сърцето на София. Вечерта, по тъмно. Видях го на снимка в интернет. От снимката не ставаше ясно какво правят с чужденците, които откажат да покажат документите си, как тези стройни виджиланти разбират кой е с нередовни такива и изобщо с какво основание полицията им е преотстъпила прерогатива си. Та, питам, как се нарича това?

Tuesday 15 October 2013

FUBAR...

Много, много отдавна, чак миналия петък, с Мара стояхме и пушехме пред една кръчма, леко вляво от пъпа на София. Хубаво, ама тя явно е по-умна от мене защото се беше сетила поне да си вземе и бирата. Та, стоим, пушим и си приказваме. За все същите неща, за които си говорим от четири месеца. В един момент, разговорът стигна дотам, докъдето всички разговори стигат - изводи и заключения. Някак не ми се искаше да използвам универсалното "Абе, не знам. Всичко си е е*ало мамата", затуй млъкнах. Мара обаче, милата, не може да мълчи повече от две минути накуп и си признава, че повече от всякога й идва да си вдигне задника и да запали джапанките към залеза. Казва го тя това, а аз, грешникът, си викам: значи ситуацията е такъв чист, христоматиен, фундаментален, болезнен, абсолютен FUBAR, че дори човек, който е изтъркал четири чифта подметки в #дансwithme обмисля дали да не махне с ръка и просто да си тръгне оттук. Без да гаси тока.
Тук ви давам възможност да спрете да четете, защото става по-гадно...

Wednesday 9 October 2013

За някои досадни ефекти на безсънието...

Явно съм някакъв дърт и вампирясъл и страдам от безсъние, благодарение на което обикновено се оцъклям между 4 и 5 всяка сутрин. Абсолютно всяка, без значение броя на бирите предишната вечер. Тъпа работа е това безсъние, много, неимоверно, ужасно тъпа работа, казвам ви. Който не го е преживял, той не знае колко вредно може да бъде то, при това не само в медицинския смисъл. В тихите часове между моето събуждане и буденето на хлапето за детска градина, имам време за много празнословно мислолеене. А след вчерашния неофициален Ден на Абсурда,

Tuesday 1 October 2013

Whiskey, Tango, Foxtrot...


На днешния свят на хората му липсва точно едно, единствено нещо. То е по-висше от любовта, която е заложена генетично и неотменимо в нас и е по-важно от креативноста, защото без него тя е невъзможна.
На днешния свят на хората му липсва любопитство. Някак станаха малко онези, които си задават тормозещи въпроси като "Защо така?", "Какво би станало ако...", "Това пък сега откъде се появи?", "What the fuck?" (с питанка, като истински въпрос обаче, а не като еквивалент на "Бре, да еба!") и т.н.

Monday 26 August 2013

Сюрреалистично и абсурдно за едните 30 лв.

Наремето, моят съказарменик Пацо от Стара Загора ни забавляваше със своята теория, че БДЖ са най-голямата фашистка организация в България. Изложението на основните му доводи в потвърждение на тази теория отнемаше минимум 30 минути, а ние се напикавахме от смях, докато го слушахме. Смеехме се на абсурдите, които описваше Пацо и които явно властваха в жп транспорта у нас тогава, през 1988 г., а вероятно и днес и подлагаха нищо неподозиращите потребители на нечувани мъчения и най-нечаквани премеждия. Млади бяхме, нищо не разбирахме...
Понеже съм от ония тъпанари, които редовно, съвестно и безропотно си плащат данъци, такси, глоби и сметки, днес ме сполетя точно тази съдба, която явно заслужавам - затънах в абсурда на редовния платец. С други думи - наложи ми се да се занимавам с НАП.
Веднага искам да подчертая - изобщо не мога да се оплача от нелюбезно обслужаване. Напротив - всички служители на НАП, с които ми се наложи да общувам, бяха ужасно любезни и приветливи. Проблемът е, че никой от тях не ми помогна да реша бързо и ефективно проблема си и да усетя ползата от това да съм съвестен данъкоплатец. Всичко по реда си, обаче: