Showing posts with label детство. Show all posts
Showing posts with label детство. Show all posts

Tuesday 29 September 2015

Записки от детската площадка

Казано е: Всеки с проблемите си, но моят най-зловещ личен проблем е… решен! Поне засега. Защото няма нищо по-хубаво от лошото време. Поне що се отнася до това, че заради студа и (най-вече) дъжда, най-младшият наследник на рода ми, великолепният и тъй свиден на сърцето ми Ситен, не може да посещава ДеЦката площадка. Ликуй, народе, налей си биричка, Шварц… И понеже засега драмата ми приключи нека споделя за…

ДеЦката площадка! Туй тъй гнъсно и трижди прокълнато място между също тъй прокълнатите софийски панелки. Таз купчина от зле поддържани катерушки, пързалки, клатушки, люлки и прочее шарено боядисани кошмарни приумици на недоучили общински архитекти. Туй, настлано с полуизгнила омекотяваща настилка сборище на бъдещи и настоящи социопати, обрасло с обилно наторена от кучешка пикня и повръщаното на поколения бебета растителност... Струва ви се прекалено? Пресилено? Твърде силно поне?

Казвал съм го и преди: ДеЦката площадка е

Tuesday 22 April 2014

Undisputed

-       
  - Аз май малко ще потичам сега, - рече синче след 40 минути абсолютно безцелно, крайно непохватно и безумно сладко ритане на омекнала от зимуването футболна топка из двора на близкото училище.
-          - Добре, потичай, - съгласявам се аз и мислено благодаря на несъществуващия бог на детската мисъл за петте минути почивка. Няма какво – нито краката ме слушат както преди, нито килата ми са подходящи за догонване на топки, които синче неизменно изпраща в най-неочаквани посоки, но не и към мен.
Ситен заема стартова поза а ла Том (или Джери?) и драсва с всичката сила на шестгодишните си крачета по асфалта на училищния двор. Почти очаквам да се обърне да види дали след него остават черти…
Паля гузна цигара (все пак сме в училище, нали) и се присещам за едни други времена.