Изборите изобщо не са Коледа. За щастие, има виновни.

Три пъти в годината избори не е точно като три пъти в годината Коледа. То е по-скоро като да имаш три пъти в годината рожден ден – тройна тръпка от благопожеланията и подаръците, ама и остаряваш с три години наведнъж. Което не е яка оферта, особено ако си на моята клета възраст, от грешната страна на 50-те.

Тия избори по нищо няма да приличат на Коледа. Освен може би по това, че ужасно напомнят на сурвакане - един от най-странните български обичаи: плащаш си някой да ти набие гърбината с дряновица. За здраве и берекет било. Не съм сигурен как точно работи.   

Но каквито и да са ми съображенията,

Как търсихме под вола теле, а то се оказа двуглаво

Днес имаме проблем. Проблемът ни е в определен смисъл аграрен, селскостопански. Проблемът ни е, че мнозина от нас се занимават с търсене на теле под вола. Търсят усилено, бясно, трескаво, отчаяно и дори са дали име на процеса: 

Да открием къде изчезна „дясното“ в българската политика!  

Лошото на търсенето на теле под вола е, че (колкото и да е парадоксално) ако наистина го търсиш, най-вероятно в някакъв момент ще го намериш. А още по-лошото е, че изглежда никой от откривателите на телета няма никаква представа какво, аджеба, да правим с въпросното чифтокопитно, което на всичкото отгоре се оказва поне двуглаво, че май даже триглаво, според това от коя страна го гледаш. 

И толкова сме запленени от странността на туй животно, толкова сме шашнати от неговата другост и необичайност, че забравяме изначалния проблем: 

10 неизбежни истини за изборите

Аз съм… Не, не съм „среден българин“, защото мисля, че това е политическа измислица и атавизъм от времената, в които индивидуалността беше грях, а самостоятелното мислене – сериозно провинение. В своето несъвършенство, аз считам себе си за „средноинтелигентен българин“, т.е. такъв, който търси знание и информация, подбира източниците си, пресява полученото от тях и стига до някакви изводи, базирани на що-годе основателни (макар и не задължително напълно обективни) допускания.

Затова, когато наближат каквито и да е било избори в България, основната ми грижа не е самият избор за кого да гласувам, а как да потисна напиращите в мен