Showing posts with label 2014. Show all posts
Showing posts with label 2014. Show all posts

Wednesday 10 December 2014

Я, по-зелените да слязат да бутат линейката...

Младежът от офиса с модната лъмбърсексуална брада дръпва от цигарката и ми разказва следния виц:
Циганин и българин си купуват апартаменти по едно и също време, в един и същи блок, един и същи вход, на един и същи етаж. Двата апартамента са напълно еднакви, направо огледални. Засичат се двамата съседи на асансьора и циганинът казва:
- Комшу, вчера се замислих нещо. Да знаеш, че моят апартамент е два пъти по-скъп от твоя.
- Глупости, - възразява българинът. – Знам ти апартамента, същия е като моя, няма как да е два пъти по-скъп от моя.
- Може, - отвръща циганинът.  – По-скъп е защото аз имам за съсед българин, а пък ти имаш за съсед циганин.
Младежът се засмива на собствения си виц, ухилвам му се криво и аз...
Предполагам, че версия на този виц се е разказвала къде ли не

Tuesday 11 November 2014

За кво ревеш, бе?

Мъглив ноемврийски ден, преди точно четвърт век…
Гладен съм, недоспал, мърляв като прасе, измръзнал и ужасно кисел. Мотая се в някакъв окоп на 300 м от турската граница, пуша цигари „Арда“ една от друга и броя секундите...
Около мене, 1000 други мизерници, всичките облечени в износени въшкарници модел 1912 г., правят приблизително същото. Скуката, постоянното състояние на полуглад и полусън, недоебието и неизбежното затъпяване, заличават почти всеки помен от надежда, че някой ден отново ще сме хора.

Sunday 15 June 2014

We few, we happy few...

Този блог започна приблизително по същото време миналата годинa. Преди една година, плюс-минус няколко дни, насред всеобщата еуфория на #дансwithme, насред заредените с драма, романтика, очакване и пропити с постоянно променящи се дози гняв, надежда, объркване и радост ежедневни разходки по старите жълти павета на София, по време на които срещнах изумителна сбирщина от прекрасни, великолепни хора, които вече с гордост наричам свои приятели.

Една година по-късно…  

Monday 26 May 2014

Добре дошли в Бобов дол

Утрото било по-мъдро от вечерта, казват. Да видим как сме в това тъжно понеделнишко утро…
Изборите отминаха. Като си припомня каква беше кампанията, изборите дойдоха и отминаха като мъглата от онова стихче на Карл Сандбърг – на меки, тихи котешки лапички. Гласуваха една трета от всички възможни избиратели, повечето от тях под строй, сграбчили дебитни карти с прясно преведени 30 животоспасяващи сребърника. Да им е честито! Job well done.
Ами останалите? В деня за размисъл на много места падна хубав пролетен дъждец, в изборния ден блесна чудно слънце и народът се юрна да събира гъбките, кротко прорасли по гори и полянки. И ги набра, няма спор – да му е сладко на всеки гъбар. Добре ще похапнете днес. Нищо, че нямате идея какво ще папкате утре.

Friday 23 May 2014

Българският избирател - най-добрият избирател в света!

А ти за кого ще гласуваш?
Не, не - не ми казвай. Честно казано, изобщо не ме интересува, а и ако си сред моите приятели, мисля, че вече знам. Проблемът е, че няма никакво значение за кого ще гласуваш
Аз просто искам тези избори да отминат, като всички останали през последните седемдесет години. Не че не вярвам в смисъла на изборите като такива, просто искам изборите да отминат, да преживея някак тъжния понеделник след тях и да продължа нататък.

Искам това заради неумолимата, бруталната, жестоката, болезнената и обективната истина: изборите за депутати в Европейския парламент ще докажат за пореден път, че българският избирател е най-добрият избирател в света.

Thursday 15 May 2014

Наблюдение над живота на партенките...

Когато се навиваха партенките...
Имахме навремето в шезеото в Плевен един майор Георгиев, който ни преподаваше дисциплината „Тактика“. Изобщо не мисля, че мога да обясня малоумното съдържание на дисциплината, но ако е важно, есенцията ѝ е налична във всеки боен устав на Българската народна армия от 80-те.
Та, майор Георгиев изобщо не можеше да проумее по волята на какво кошмарно стечение на обстоятелствата някой от нас изобщо се е родил и непрекъснато изразяваше недоумението си с виртуозни псувни, (за които имаше безспорен талант) или чрез различни форми на публично унижение на подопечните му школници и бъдещи запасни офицери.
Никога няма да забравя как майор Георгиев


Monday 28 April 2014

Смелост

Здрасти, момче, ко стаа?...Ше пиеш ли една ракия? Розова е, бе, чудна - аз съм я правил.. Що гонихме сирийците ли, бе? Ми що... Щото то, шубето е голем страх. Ей го – половин село се изсипа да гони три семейства сирийци. Не че са направили нещо лошо, не че са откраднали, не че са набили някого… Ама може и да направят.

Сирийци са, бежанци, цигани, сган, да си вървят! Вън от нашто китно село, че ше стават тупаници. Колко му е да набием 5-6 деца. Ние на нашите не прощаваме и ги умъртвяваме с ритници задето вдигат шум, кво остава за тия дето и да плачат на български не могат. България е за българите… Затуй - смелост требва.

Monday 31 March 2014

Yellow Brick Road...

Има в София една такава, широчка улица, която „пронизва сърцето на града“ и свързва всички центрове на силата – реални и символични. Улицата е видяла и понесла какво ли не. Попила е Господ знае колко тона кръв и сълзи, пролени по най-различни и най-често – напълно незначителни лични и исторически причини. Понесла е тежестта на стотици танкови вериги – кога заради преврат, кога заради парад. Понесла е милиарди стъпки на милиони хора…  Има си улицата име, история  и прочее.  Имаше даже доста кестени покрай нея, ама ги отсякоха. Най-често й викаме на тази улица
„Жълтите павета“. По очевидни причини.


Thursday 23 January 2014

"Здрави са. За осиновяване."

Европейската комисия, след 18 месеца туткане, пусна един доклад за напредъка на България. В доклада - нищо ново, нищо, което да не знаем. Нищо, което да не ни е ясно до болка – не сме мръднали особено от 2011 г., все такава безнадеждно депресираща съдебно-политическо-мафиотска кочина.
Защо изобщо го чакахме тоя доклад? Какво си мислехме, че ще прочетем в този безмерно дипломатично написан, скучен и доста мъгляв на моменти текст? Някаква недостъпна, непознаваема за нас божествена истина, която да ни отвори очите? Заключения,  които не можем да направим и сами след само една разходка по улицата или с едно пускане на новините в 7 (ако случайно сте били в кома през последните години, разбира се)? Или ви става много гот щом можете да кажете: Ей го, бе – и европейците ни разбраха какви сме мизерници, крадци и некадърници.

Monday 30 December 2013

Себичното копеленце споделя или Нема такова нещо като житейско счетоводство

И кат се почнаха едни равносметки...
Докато се търкалям с пълен с високохолестеролна храна търбух и се опитвам да преживея и тази Коледа с всичките й традиционни дивотии, ща не ща се присещам какво ми се е случило през последните 12 месеца. Опитвам се да премисля кои са всъщност значимите неща, които са ми се случили, кои са нещата, които може би ще имат някакво значение за остатъка от живота ми. Оказва се, че тези неща изобщо не са много и, вероятно заради дребнобуржоазната си суета, намирам това за напълно нормално.
Установил печалния факт на доста еднообразното си и незначително във вселенски мащаб битие, аз се обръщам на другата кълка и решавам, че всъщност май по-важно е не какво ми се случило, а какво съм научил през тази 2013-та година, 43-та в моя живот...